безусловен
безусловен
(прил.) категоричен, абсолютен, пълен, недвусмислен, безрезервен; (прил.) задължителен, неотменен, обезателен, наложителен, повелителен, императивен; (прил.) неограничен; (прил.) решителен, окончателен; (прил.) необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен; (прил.) съвършен, идеален, цял, безукорен, точен, завършен