Официални и църковни празници - Гергьовден 06.05.2017

Гергьовден 06.05.2017

Гергьовден 06.05.2017
св. Георги Победоносец
Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден (летен) и от Димитровден до Гергьовден (зимен). Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.

Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.
Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната (като в Пловдивско), на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.

Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки (черва, шкембе и бял дроб). Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.

В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекът.

Така задушените печени гергьовски агнета имат страхотен вкус, а из въздуха се носи чуден аромат. Гарнирани с прясна зелена салата, обядът е превъзходен. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка из полето, берете цветя и се радвайте на красивата природа. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито.

Пролетната трева, цветята и младите клони на дървета имат специално място във всички церемонии. Жените и децата излизат рано сутрин на поляната и събират диви цветя с които после украсяват прозорците и вратите на къщата. С клонките от зелен бук, дъб или ябълка украсяват вратите, масите и стаите. А с различни лечебни билки и растения като: чесън, къпини, глог и коприва - обикновено използват за традиционният пазител на животните.

Смята се, че в нощта преди празника съкровищата заровени в земята започват да "играят". Нощта е също подходяща за всякакви догадки и ходене на гледачки. Като цяло, магията придружава празника във всичко. В древността вярвали, че на този ден може да се отнеме плодородието. Следователно, за да се предпазят хората поставяли през нощта извън къщите на входа шепа сол (на сутринта тя се слагала в яденето на овцете и колана на жените), и рано сутринта мъжете бързали да заровят в средата на своите ниви червено великденско яйце. На някои населени места в Западна България, в същото време изгаряли сламата останала от Бъдни вечер. На този ден, дори и не мислят да искат сол или закваска за кисело мляко от съседа - това се смята за лоша поличба. От особено значение в този ден е утринната роса. Смята се, че ако се освежиш на тази сутрин с майската роса, тогава през цялата година ще бъдеш жив и здрав. Дъждът, който вали на този ден се цени като златото.

Гергьовден е свързан с традиционната и богата трапеза. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб ("боговица"), на която тя вае от тестото фигурки на овчара и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е традиция) колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на лявият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза - "агне печено на шиш" и "агнешка дроб сърма". На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

1 гласа
Празници
Гергьовден
Празници през 2017 година
Последно търсено в речника