Библейски речник храм

Библейски речник - Избрете по първа буква:

храм

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
храм

ХРАМ


Една сграда осветена с особено Божие присъствие, и посветена за богослужение.

Храм

ът се отличава от другите здания, като място където пребивава едно божество; всеки Езически

храм

си има кумир, но истинният и живият Бог, обитава "между херувимите" в Светая светих в Ерусалим. Затова

храм

, в преносен смисъл обозначава църквата Христова - 2Сол. 2:4; Отк. 3:12; небето - Пс. 11:4; Отк. 7:15; и душата на верният, в която живее Святия Дух - 1Кор. 3:16,17, 6:19; 2Кор. 6:16.
След като Давид бе известен, че Ерусалим е мястото, където Господ избра да построи домът си, той започна да осъществява намерението си с приготовления за един

храм

, който да съответства на Божието величие. Но тази слава бе задържана за Соломон, неговия син и наследник, който щеше да бъде миролюбив цар, а не като баща си Давид, който проля толкова много кръв във воюване. Обаче, Давид се нае да събира огромно количество злато, сребро, мед, желязо, и други вещества за това предприятие - 2Цар. 7гл.; 1Лет. 22гл.
Мястото, върху което щеше да се въздигне тази величествена сграда, бе планината Мория - Бит. 22:2,14; 2Лет. 3:1, на която върхът бе отначало неравен и страните неправилни. Планът и образецът на

храм

а, бяха съставени от същия Божествен архитект на скинията, т.е Бога; и е бил съграден по подобие на шатъра Господен, но е бил по-голям от него. Съдовете за богослужението са приличали на съдовете, които се употребяваха в скинията, освен, че някои са били по-големи, за да съответствуват на по-обширното здание, на което принадлежаха. Основите на този великолепен

храм

се положиха от Соломон в 1011г. преди Р.Х., около четиристотин и осемдесет години след Изхода и съграждането на скинията; и се завърши в 1004г. преди Р.Х., т.е. за седем и половина години. Той тържествено се посвети за поклонението на Йеова, който благоволи да го направи място за явлението на славата си - 2Лет. 5-7гл. Лицето или входът на

храм

а, бе на източната страна, срещу Маслинената планина, от която зданието представляваше великолепен изглед. Същият

храм

, взет в тесният смисъл на думата, който обемаше притворът, Светилището и Светая светих, съставляваше малка част от свещената ограда, и околовръст се обикаляше от обширни дворове, стаи, и влагалища, които взети заедно бяха по-пространни от същия

храм

. В обширният си смисъл

храм

а включва всички тези здания и дворове.
От описанията, които имаме за Соломоновия

храм

, не е съвсем възможно да си съставим точно понятие за частите му. Ето защо ние не намираме нито двама писатели, които да се съгласяват в описанията си. Следните редове, могат да ни дадат общо понятие за зданието.
Същият

храм

е бил седемдесет лакти дълъг. Притворът бил десет лакти - 3Цар. 6:3, Святото място четиридесет лакти, (17ст.), а Светая светих двадесет лакти - 2Лет. 3:8. Ширината на притворът, на Святото място, и на Светая светих е била двадесет лакти - 2Лет. 3:3, а височината на Святото място и на Светая светих, тридесет лакти - 3Цар. 6:2; но притворът е бил много по-високо, не по-малко от сто и двадесет лакти - 2Лет. 3:4, или четири пъти по-висок от коя да е друга част на сградата. Светая светих, се отделяла от Светилището с една непроницаема завеса - Лк. 23:45, и е била вероятно много тъмна - 3Цар. 8:12, освен когато славата Господня я изпълвала. До северната, южната и западната страна на домът, са били прилепени един вид постройки, състоящи от по три ката, от които всеки е бил пет лакти висок - 3Цар. 6:10. Така, всяка от тези постройки, е била петнадесет лакти висока, и следователно достигала до половината на стените на

храм

а; така че е оставало достатъчно място за прозорци, (4ст.). Соломоновият

храм

се вижда, че е бил заобиколен от два големи двора: вътрешният двор, или "дворът на свещениците" - 3Цар. 6:36; 2Лет. 4:9, "външният двор", или "дворът на Израил", със стаи за свещеници и левити, за дърва, елей и др.т. - 1Лет. 28:12.
Следните редове са описание на дворовете на

храм

а през времето на Исус Христос.
"Дворът на езичниците", се е наричал така, защото е било позволено да влизат в него хора от коя да е народност. Главният вход е бил на изток през Шушанските врата, най-главната от всичките порти на

храм

а. Този двор е бил външен и най-големият на

храм

а; приказва се, че е обхващал повече от петдесет уврати пространство. Той е заграждал другите дворове и

храм

а. За да отиде човек в

храм

а, през източните му (или външни врата), трябвало да премине първо през този двор, после през Женският, Израилевият и Свещенническият дворове. Този най-външен двор, е бил отделен от Женският с една решетка три лакти висока, на която стълбовете са били написани с надписи, които са предупреждавали, че всеки езичник и всеки нечист, който премине през него, подлежи на смъртно наказание - Д.А. 21:28; Еф 2:13,14. Оттук Спасителят изпъди онези, които продаваха добитък и доставяха жертви на онези, които идваха от далеч - Мт. 21:12,13. Да не забравяме и красното каменопостелие, и "притворите, на които стълбовете подпираха величествените галерии около дворът. Източният, западният и северният притвори, са били със същата големина, но южният е бил по-голям. Соломоновият притвор - Йн. 10:23; Д.А. 3:11, е стоял на източната страна или лицето на този двор, и се наричал така, защото бил съграден от Соломон върху една стена, която се е издигала над долът Кедрон.
"Женският двор", наричан в Св. Писание "новият двор" - 2Лет. 20:5, и "външният двор" - Ез. 46:21, отделял "дворът на езичниците" от Израилевия двор, и се простирал по цялата източна страна само на последният. Той се наричал "женски", защото е бил мястото, назначено за кланяне на жените, на които било забранено да отиват по-навътре, освен когато са щели да принесат жертва; в последният случай, на тях им се е позволявало да влизат в Израилевия двор. Вратата, през които се влизало от дворът на езичниците в женският двор, са били "Красните врата" на

храм

а - Д.А. 3:2,10; Така наречени от Коринтската мед, с която са били обковани двойните врата, горният праг, и двата стълба от стените. Поклонникът е възлизал до нея по една широка лествица. В този женски двор, наречен "съкровището", Спасителят изрече пред евреите прочувствената си реч, която се разказва в Йн. 8:1-20. Тук митарят и фарисеят възлязоха да се помолят - Лк. 18:10-13, а куцият следваше Петър и Йоан, след изцелението си. "Женският двор", е бил обикновеното място за кланянето на онези, които не са принасяли жертва - Д.А. 3:8. От този двор, след молитвите си, куция се върна с двамата апостоли през "Красните врата", където лежеше и през свещеният плет, в дворът на езичниците, където под "Соломоновият притвор", Петър проповядваше Христа разпнат. В същият "Женски двор", евреите туриха ръка на Павел, когато го осъждаха, че е осквернил

храм

а, като въвел езичници отвъд светият плет - Д.А. 21:26-29.
"Израилевият двор", е бил отделен от "дворът на жените" с една стена тридесет и два лакти висока отвън, и двадесет и пет отвътре. Причината, поради която вътрешните дворове са стоели по-високо от външните, е била че колкото се отивало на запад толкова скалата, върху която

храм

а бил положен, е ставала по-висока. В този двор се възлизало по петнадесет стъпала, наредени в полукръг, и през великолепните Никанорови врата. На тези стъпала, левитите пееха Псалмите на степените (възкачванията). Дължината на дворът от изток към запад, е била сто осемдесет и седем лакти, а ширината му от север към юг - сто тридесет и пет лакти. Тук израилтяните стояха с тържествено и благоговейно мълчание, когато жертвите горяха във вътрешния двор, и богослужението се извършваше в Светилището - Лк. 1:8-11,21,22.
По-навътре от "Израилевия двор", е бил вътрешният или "Свещеническият двор", сто шестдесет и пет лакти дълъг, сто и деветнадесет лакти широк, и два и половина лакти по-висок от околния двор, от който бил отделен със стълбове и пармаклъци. Тук стояха медният олтар, където жертвите се изгаряха, леяното море, където свещениците се миеха, и десетте медни умивалници, където миеха това, което беше за всеизгаряне; и различните съдове за жертвоприношение, които са изброени в 2Лет. 4гл. Тук трябва да отбележим, че макар и да е било забранено на израилтяните да влизат в дворът на Свещениците, пак те са се пускали вътре за тези три неща: да положат ръцете си на животните, които принасяха, или да ги колят, или да движат част от тях.
От дворът на Свещениците до свещеният притвор, се е възлизало по дванадесет стъпала, всяко половин лакът високо. Ние говорихме по-горе за големината на този притвор, на Светилището и на Светая светих. От страните на вратата на притворът и срещу лицето на

храм

а, са били положени двата стълба Яхин и Воаз - 2Лет. 3:17; Ез. 40:49.
Соломоновият

храм

, запази първия си блясък за тридесет и три години; след това време, той бе обран от Египетския цар Сисак - 3Цар. 14:25,26; 2Лет. 12:9; после претърпя осквернения и грабежи от Азаил, Теглат-Феласар, Сенахирим, и др. - 4Цар. 12:16,18; и накрая след едно съществувание от 416г. съвършено се разори от Вавилонския цар Навуходоносор, (588 преди Р.Х.).
Петдесет и две години след разрушението му, основите на новият

храм

се положиха от Зоровавел и евреите, които се възползваха от правото дадено им от Кир и се завърнаха в Ерусалим - Езд. 1:1-4, 2:1, 3:8-10. И след многобройни препятствия, той се завърши и освети за двадесет години, (516г. преди Р.Х.) - Езд. 6:15,16. По ширина и височина, този

храм

беше два пъти по-голям от Соломоновия. Велегласното плачене на людете при полагането на основите му - Езд. 3:12,13, ниският начин, по който говориха за него, когато го сравняваха с първият

храм

- Аг. 2:3, бяха причинени от долноста му не по величина, но по слава. Липсваха му пет главни неща, които биха му придали величие, сир. ковчегът и очистилището, божественото присъствие (или видимата слава), свещеният огън на олтара, Уримът и Тумимът, и духът на пророчеството. В 170г. преди Р.Х., Ирод като погуби всичките членове на Синедриона, освен двама, през първата година на царуването си, (37г. преди Р.Х.), реши да заглади грехът си с възобновяването и украсяването на

храм

а. Мирът, на който се наслаждаваше и разстроеното състояние на сградата, го укрепваха още повече в това решение. След две годишното му приготовление веществата за делото,

храм

ът на Зоровавел се събори, (20г. преди Р.Х.), и четиридесет и шест години преди първата пасха на Христовото служение. Макар този

храм

да беше удобен за богослужение в продължение на девет и половина години, пак още много работници и майстори на Христовото време, бяха заети с градене външните му сгради. Присъствието на Спасителя в този

храм

, изпълни предсказанията в Аг. 2:9; Мал. 3:1. Иродовият

храм

, бе много по-голям от Зоровавелевия, както последният е бил по-голям от Соломоновия; понеже вторият

храм

беше седемдесет лакти дълъг, шестдесет широк, и шестдесет висок, а този бе сто лакти дълъг, седемдесет широк, и сто висок. Притворът възлизаше на сто лакти височина, и се простираше петнадесет лакти навън от дясната и лявата страна на зданието. Всеки Еврейски писател, възхваля красотата на

храм

а и пищността на изделието. Той бе съграден от бял мрамор, изящно издялан, и от големи камъни, някои от които са били двадесет и пет лакти дълги, осем лакти високи, и дванадесет лакти дебели. За тези камъни, се говори в Мк. 13:1; Лк. 21:5: "И когато излизаше от

храм

а, един от учениците му се обръща към него: Учителю, виж какви камъни и какви здания!". Лука казва, "хубави здания". описанието на украшенията на една от портите му в статията Лоза.
Тази величествена сграда, която някога се издигаше като златна и снежна гора, и възбуждаше удивление и завист в света, изчезна во веки. Както Исус предрече "няма да остане камък на камък, който да не се срине" - Мк. 13:2, цялото здание бе съборено от Римските войски, под Тит, (70г. след Р.Х.). Днес на мястото му стърчат две Турски джамии, в които до скоро не се пускаше нито евреин нито християнин. И сега още под мястото, именуемо Ел-Харам, съществуват сводовити пътеки и сводове от незнайно време; един голям и дълбок кладенец, и други подобни, които показват, че

храм

а винаги се е поил от изобилна и непрестанна вода. Извън стените на дворът на днешният

храм

, се съзират тук-там грамадни камъни, които са останали от стари стени.
Близо до югозападният ъгъл, се намират няколко големи камъни, които показват края на един свод, част от великолепният мост, който в древността е свързвал

храм

ът с планината Сион; малко по-на север, е прочутото място, където евреите отиват да плачат. Там има твърде големи камъни, за които се вярва, че са били част от основите на Древния

храм

, и са близо до мястото Светая стетих. Ето защо, в петък и през други някои дни, евреите се събират тук да плачат, и ридаят с всякакви изявления на дълбока горест, и да се молят за пришествието на Месия; преди, те са заплащали скъпо за това плачевно изключително право. Малко на юг от Харам-еш-Шериф, се намират останки от един грамаден свод, четиридесет и един крака широк - един от петте или шестте сводове, които са подпирали едно високо шосе (насипан път), което е свързвало планината Сион с южният двор на

храм

а - 3Цар. 10:5; 1Лет. 26:16,18. Някои от камъните, които се намират в тази част на стената, са от двадесет до двадесет и пет крака дълги.
Във времето на царете, редовна стража левити постоянно е пазила

храм

а - 1Лет. 26гл.; 2Лет. 23:19. През Римското владичество, един Римски гарнизон, е бил установен в крепостта Антония, която с различните си дворове и здания, се допирала до дворът на

храм

а, и се е съединявал с него посредством повърхностни и подземни проходи - Йн. 18:12; Д.А. 4:1, 5:26, 21:31-40.
Благочестивите евреи, са отдавали голямо благоговение и хранили голяма любов към

храм

а - Пс. 84. Всичките хора също по различни подбуждения, са се гордеели с него, и мнозина са му отдавали сляпа идолопоклонническа почест. Затова, когато враговете на Христос и последователите му, са искали да разярят простолюдието против тях, те са ги обвинявали в хулене на

храм

а - Мт. 26:61, 27:40; Йн. 2:19,20; Д.А. 6:13, 21:27-30.

0 гласа
Библейски
Речник
храм
Последно търсено в речника