Библейски речник море

Библейски речник - Избрете по първа буква:

море

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
море
Евреите наричат с това име всяко голямо събрание вода - Йов 14:11. За Тивериадското и Асфалтското езера, и за реките Нил и Ефрат, виж Ис. 11:15, 18:2, 21:1; Ер. 51:36,42.
Най-главните

море

та, които се споменават в Св. Писание са:
I. Велико или Средиземно

море

, което се нарича още Задното или Западното. Действително Еврейската дума за

море

, често означава и Запад. Великото

море

е дълго 2,200 м., и широко 1,200 м. в най-широката си част. На някои места, дълбочината му е неизмерима. По него почти няма морски приливи; обаче, то често се вълнува от силни ветрове.
II. Червено

море

- Из. 10:19, 13:18; Пс. 106:7,9,22, граничи на изток и североизток с Арабия, на запад и югозапад с Абисиния и Египет, и се простира от Суез на север до Бабел-мандебския проток на юг. То е дълго около 1,400 м., широко 150 м., и дълбоко 1,800 кр. На северната си част, се дели на два залива, Суезски, дълъг 190 м., и Акабски, дълъг 100 м. Между двата залива, се простира прочутия полуостров на планината Синай. Само тези заливи от Червено

море

, се споменават в Св. Писание. Акабския залив, се свързва с Мъртво

море

, посредством голямата песъчлива долина Ел-Араба, която е описана в статията за Йордан. След изхода си от Египет, израилтяните чудесно преминаха западния залив на юг от Суез, и след многогодишно пребиваване и скитане в пустинята на полуострова, те пристигнаха на Есион-Гавер, град, който се намира на края на източния залив. Изход. В Зах. 10:11, явно се споменава за Червено

море

и реката Нил. III. Мъртво

море

, или както се нарича още Солено

море

- Бит. 14:3;

Море

то на равнината - Вт. 4:49; Източно

море

- Зах. 14:8; от гърците и римляните, Асфалтско езеро, а от арабите и турците, Лотово

море

. То се намира на югоизточната част на Святата Земя; Йордан излива водите си в него от север, а Арнон и други по-малки потоци, се вливат от изток. То е дълго четиридесет мили, и от осем до девет мили широко, и лежи между голи варовити скали, които на запад се възвишават на 1200-1500 крака над водното му равнище, а на изток - 2000 крака и повече. При южната му част, се простира една обширна и ниска поляна, която след ежегодните дъждове, се залива от водата на това

море

. Страната наоколо, е въобще безплодна и пуста, освен на някои места, където се срещат потоци и източници, които приближават

море

то през дебели морави - свърталища на стада птици.
Водата на Мъртвото

море

е бистра и прозрачна, но извънредно солена и горчива. Относителното й тегло, надвишава теглото на всяка друга вода; то е една пета или четвърта част по-тежко от относителното тегло на чистата вода. Чрез химически анализ е открито, че тази вода съдържа в една четвърта част от теглото си различни соли, най-вече магнезиев и натриев хлорид. Сол се добива още с изветряване на морска вода. По морското корито на Мъртвото

море

, се намират кристали, а по брега петурки от сол. Риба не живее в Мъртвото

море

; рибите, които успеят да доплуват от Йордан, умират. Сравни Ез. 47:8-10, където изцелението на това

море

, и изобилието му с риба, както и голямото плодородие и красота на пустинята между него и Ерусалим - чрез целителната сила на течащия покрай Божият олтар поток - ясно обясняват целебната и подновителна сила на Евангелската благодат. Незапознатия с плавателното изкуство, лесно може да плува по Асфалтското езеро, и се изисква повечко усилие, за да се потопи във водата му. Когато полковник Линч, беше влязъл в това

море

посред буря, "изглеждаше, че носовете на ладиите, посрещаха не вълните на разяреното

море

, но големи Титански чукове".
От време на време, най-вече след земетресения, голямо количество асфалт (смола), се откъртва от морското дъно и плува по водната повърхност; и арабите го събират по брегът, и го употребяват за различни цели. От това идва и гръцкото име на това езеро, Асфалтско.
В 1848 полковник Линч, от флотата на Съединените Американски Щати, направил едно триседмично наблюдение върху Лотовото

море

. Той открил, че е 1,300 крака дълбоко, и повърхността му, повече от 1,300 крака по-ниска от повърхността на Средиземно

море

. От източната му страна, на разстояние около 8 мили от южния му край, се вдава на вътре във водата към запад едно полуостровче, което издава на разстояние пет мили към север един мис. От тук на долу, езерото става внезапно плитко; южният му залив, не е повече от дванадесет или петнадесет крака дълбок - И.Н. 15:2. Въобще се вярва, че южната му част покрива съсипаните с огън от небето градове Содом, Гомор, Адма и Севоим. Долът Сидим, бил някога усмихната поляна, изобилно напоявана, като рай Божий - Бит. 13:10, оттогава до днес, е паметник на Божия справедлив гняв - Вт. 29:23, и ужасно предупреждение за всички грешници, че деня Господен ще ги завари внезапно и неподготвени - Мт. 10:15, 11:22-24; 2Пет. 2:4-9; Юд. 7 ст. Дъното на плиткия залив е тинесто - Бит. 14:10. На югозападния му бряг, се издига планинското бърдо Усдум или Содом, който се състои повечето от каменна сол; между това бърдо и

море

то, се възвишава един солен стълб, четиридесет крака висок. Засега Мъртвото

море

няма устие; водата на Йордан, която се втича в това

море

, отчасти се изпарява от жегата на парливото ясно слънце, и от части се попива от земята. Някои смятат, че северната част на

море

то, е била образувана от някое земно колебание, дълго време преди колебанието, което разори Содом и образува южният залив, че някога Йордан се е вливал в Червеното

море

през забележителната пукнатина, която се простира от източниците му до Акабския залив, че в някое предисторическо време, коритото и долината му се снишили до настоящото му равнище, и образували Мъртво

море

. Когато полковник Линч измервал дъното, той открил един дол в морското корито, който съответствува на речното Йорданско корито на север. Йордан.
IV. Тивериадско или Галилейско

море

; езерото Хинерот - Чис. 34:11, взима името си от съседната страна, или от по-главните градове, разположени по бреговете му. То прилича на Женевското езеро в Швейцария, макар и да не е толкова голямо. Йордан тече през него, от север към юг. Дължината му е тринадесет или четиринадесет мили, широчината му шест или седем мили, а дълбочината 165 крака. Като изключиш входа и устието на река Йордан, всичките други страни на това езеро, са заобиколени с кръгли и прекрасни хълмове, които се възвишават от 500 до 1,000 кр. Предпазено така, вятъра не го разиграва толкова много; мнозина пътници, обаче, са посрещали на бреговете му силни бури, напомнящи им бурите, които Исус и учениците му посрещнаха. През средата му тече силно течение, което се предизвиква от реката Йордан, която на пътя си към Мъртво

море

, пресича Тивериадското езеро. От многочислени знаци, както разпръснатите тук-там черни базалтови (стълпести) скали, честите и силни земетресения, и топлите извори, се заключава, че коритото на това езеро, е с вулканично начало. Според полковник Линч, то е 653 крака по-ниско от Средиземноморското равнище. Водата му е бистра и сладка, и изобилва с разновидни изрядни риби.
От хълмовете, които се намират на западния му бряг, то не изглежда толкова величествено, макар и да предоставя по-красива гледка, отколкото Мъртво

море

. Трябва да се наблюдава през пролетта, когато хълмовете наоколо са позеленели с ниви и накичени с цветя. Градовете, които някога били разположени по бреговете му с многобройно население, горите и храстите, които покриваха хълмовете му, и лодките, които украсяваха повърхността му, ги няма вече. Но

море

то, осветено с толкова много събития, които са описани в Евангелието, стои и до днес. Спасителят на света, често е гледал безмълвната му красота, и го е преплувал; с думата си Той утихна развълнуваните му вълни, с чудесата и ученията си освети бреговете му; тук беше мястото, където някои от апостолите бяха призвани да станат "ловци на човеци", и когато Петър потъваше във водата му, той се уплаши и извика: "Господи, избави ме" - Мт. 4:18, 14:22; Лк. 8:22; Йн. 21:1.
V.

Море

то или водата Мером. Мером.
VI. Медно или леяно

море

. Медното или Леяното

море

, което Соломон направи за храма, бе кръгъл съд, не по-малко от петнадесет крака широк, който съдържаше, според 2Лет. 4:5, три хиляди вати, или две хиляди вати вода, а според 3Цар. 7:26, 54 хил. или 36 хиляди оки. Калмет счита, че тази разлика между числото на ватите, може да се изравни, като кажем, (освен ако предположим, че еврейската дума ват, е била по-малка мярка във времето, когато Летописите са били написани, отколкото във времето, когато книгите на Царете са били писани), че чашата съдържаше две хиляди вати, и подножието или тасът, върху който чашата бе изправена още хиляда вати. Той се подпираше от дванадесет медни волове, и е вероятно до сега да не е бил направен толкова голям меден съд, колкото него, нещо, което ясно ни показва до каква степен на развитие, е било достигнало тогава изкуството на метало-леенето. Медното

море

, се е наливало или от гаваонците, или, според както Еврейските писатели потвърждават, посредством тръба от водите на кладенеца Етам, така, че водата постоянно да тече в него. С тази вода, са се миели свещениците - 2Лет. 4:6, едно вечно свидетелство Божие за необходимостта, да се очистваме нравствено в неизчерпаемия източник на Христовата благодат.

1 гласа
Библейски
Речник
море