закон
ът", препис на който всеки цар, беше задължен да има за себе си, и да го изучава, и още да се прочита на млади и стари, общонародно и частно - Вт. 6:7, 17:18,19, 31:9-19,26. На други места под "закон
ът", се подразбира Мойсеевите или Старозаветните постановления, за отличие от евангелските - Йн. 1:17; Д.А. 25:8.Когато става въпрос за Мойсеевия
закон
, трябва внимателно да различаваме, за койзакон
се говори, за гражданския ли, за обредния ли, или пак за нравствения. Обреднитезакон
и, онези които се отнасят на молебните обичаи, жертвите, свещениците, очищенията, и др., имаха за цел да отличават Еврейския народ от езичниците, и да предизобразяват евангелските времена. Те бяха унищожени след Христовото възнесение - Гал. 3:24; Еф. 2:15; Евр. 9гл., 10:1-22. Гражданскитезакон
и - Д.А. 23:3, 24:6, бяха за управлението на евреите, като народ, и включваха десетте заповеди. Целиятзакон
ник, беше приспособен най-мъдро за състоянието на евреите, и благочестивия и човеколюбивия му дух, трябва да владее във всичките човешкизакон
и. Нравственитезакон
и - Вт. 5:22; Мт. 5:17,18; Лк. 10:26,27, са по-важни от другите, защото те са по-тясно свързани с човешкото спасение. Тезизакон
и, Създателят е написал в съвестта на всеки човек, и грехът никога не може съвсем да ги затрие - Рим. 1:19, 2:12-15. На тях евреите бяха особено научени на Синайската планина, чрез десетте заповеди, съдържанието, на които Христос накратко обобщи, като любов към Бога и любов към ближния - Мт. 22:37-40. Нравственитезакон
и, са за пораждане на любовта към хората - Рим. 7:10,12, изискват от нас безусловна покорност - Гал. 3:10, Як. 2:10, и са всеобщи и задължителни за всяко време. Христос ги потвърди, и наложи - Мт. 5:17-20, като показа, че те изискват святост на сърцето, като ги приспособи към много и различни случаи, и като ни даде нов повод, да им се покоряваме, сир. като ни откри по-ясно рая и пъкъла, и благодатното ръководство на Св. Дух. Някои са се опитвали да докажат, от различни места в Св. Писание, че тезизакон
и, не са вече задължителни за християните, че християните на са "подзакон
, но под благодат" - Рим. 6:14,15, 7:4,6; Гал. 3:13,25, 5:18, и неправилното тълкуване на тези места, дава повод на хората да грешат, и да тънат в беззакон
ия, защото благодатта преизобилва. Правилно разбирани, те се съгласяват с изявленията на Спасителя - Мт. 5:17. За душата, която е в Христа,закон
ът вече не е неумолим съдник, но учител и божествен наставник - Пс. 119:97; Мт. 5:48, 11:30.Думата "