Библейски речник война

Библейски речник - Избрете по първа буква:

война

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
война

Война

та е лош плод на грехопадението и на разтлението на човека - Бит. 6:11-13; Ис. 9:5, Як. 4:1,2. Предизвикана от нападенията на неприятели, или заповядана от Бога за наказанието на неприятели,

война

та често става неизбежна. Амаличани и Ханаан. След превземането на Ханаан, Бог наказал с този "бич" метежния си народ и огнетителните му съседи, идолопоклонници. В много случаи се е повдигал спор за истиннитя Бог и истуканите, какъвто е случаят с филистимците - 1Цар. 17:43-47, със сирийците - 3Цар. 20:23-30, с асирийците - 4Цар. 19:10-19,35, с амонците - 2Лет. 20:1-30. Затова Бог е въздигал за народа си поборници, съветвал го във

война

чрез Урим и чрез пророците, и по един свръх-естествен начин е помагал в битките.
Преди времето на царете, евреите не са имали редовна войска, обаче всички, които са могли да носят оръжие, са били длъжни във време на нужда да излязат на бой - 1Цар. 11:7. Огромните войски на царете на Юда и Израил са се били обикновено пеш, въоръжени с копия, мечове и щитове, и са имали големи групи от стрелци и пешаци, а малко колесници и конници. Оръжия. Войската е била разделена на отделни военни единици с командващи (десетници, стотници, хилядници и.т.н.) - Съд. 20:10; 1Лет. 13:1; 2Лет. 25:5. Евреите са били равни по храброст и военно изкуство със съседните народи, обаче те са се въздържали от

война

на завоевание, когато са прогонвали нападателите си, те са се завръщали у дома си. Обикновено военните походи са започвали през пролетта, и са завършвали през есента - 2Цар. 11:1; 3Цар 20:22. Когато Еврейското войнство е приближавало неприятелската войска, свещениците го ободрявали със слова - Вт. 20:2; 1Цар. 7:9,13, и с въодушевителни песни - 2Лет. 20:21. Свещените тръби са давали знак за бой - Чис. 10:9,10; 2Лет. 13:12-15. Първо са излизали стрелците и пешаците, след това са давали мястото си на тежко въоръжените копиеносци да нападнат. Последните са плашели неприятеля с погледа и военните си викове, преди да го наближат - Съд. 7:18-20; 1Цар. 17:52; Йов 39:25; Ис. 17:12,13. След това войниците са се сражавали един против друг, битката представлявала една поредица от боеве, и победата се е спечелвала от храбрите, изкусните, силните, и бързите бойци - 1Лет. 12:8; Пс. 18:32-37. Апостол Павел увещава християните да бъдат твърди пред нападателите на душата - 1Кор. 16:13; Еф. 6:11-14; 1Сол. 3:8. Древните битки са били кръвопролитни - 2Лет. 28:6, като изключим онези от победените, които са били задържани, за да украсят победата или бъдат продадени в робство, малцина от останалите били пощадявани. Когато една победоносна Еврейска войска се е завръщала от бойното поле, тя се е посрещала с радост от цялото население - 1Цар. 18:6,7. Користите са се раздавали след като една част от тях е била задържана като дар на Господа - Чис. 31:50; Съд. 5:30, трофеи са били окачвани на явни места, похвални слова са се изричали в чест на отличените войници, а умрелите са били оплаквани.
Обсаждането на един крепостен град е ставало като са били издигани около него многобройни кули, от които са се хвърляли стрели и др., катапулти (вид метални машини), са се приготвяли за стреляне с големи стрели и камъни. До градските стени са се издигали високи кули и могили, от които се свързвали с подвижен мост, посредством, който е било възможно да се осигури достъп до града. За пробиване на стените са се употребявали стенобойни машини (виж Ратен овен), също и един вид канджи с железни куки на единия си край и въжета на другия, за смъкване на камъни и хора от върха на стените. Обсадените са отблъсквали тези и други подобни нападения с хвърляне на стрели, камъни и горещо дървено масло, с окачване вретища с плява между зида и стенобойните машини, а нападателите продължавали със силни и внезапни изкачвания, атаки, превземане и изгаряне на кулите, и с щурмуване на града. Днешните изобретатели на барута, пушките, бомбите и тежката артилерия са изменили всичките тези военни похвати.
С разпространението на християнството,

война

та става от ден на ден все по-малко извинителна и по-малко възможна, един велик напредък се вижда от обичаите и духът на старата варварщина, към обещаното върховенство на Княза на мира - Пс. 46:9 ; Ис. 2:4; Мих. 4:3.
"Книгата на Господните войни" е била една небоговдъхновена и отдавна изгубена книга, която е съдържала подробности върху събитията, които се споменават в Чис. 21:14,15.

0 гласа
Библейски
Речник
война