Библейски речник Скиния

Библейски речник - Избрете по първа буква:

Скиния

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
Скиния
Шатърът, който Мойсей, по повеление Божие направи, за да си извършват евреите богослуженията до съграждането на храма. Божиите наставления, и расказът върху изпълнението на тези наставления се съдържат в Из. 25гл., и в следващите глави. Тя се нарича повече "

скиния

на събранието", а понякога "

скиния

на свидетелството".

Скиния

та е имала издължен правоъгълен вид, и е била тридесет лакти дълга, десет широка, и десет висока - Из. 26:15-30, 36:20-30. Двете й страни и задната (западната), са били съградени от дъски от дърво ситим, обковани със злато и отдолу с твърди сребърни подложки. Дъските отвън, са имали златообковани вереи от дърво ситим, които са били провирани през златни колчета, приковани върху дъските. На източната страна, където е било входът, не е имало дъски, но пет исправени ситимови стълбове, също обковани със злато и със златни куки, за които са били излени пет медни подложки. Така издигнатата

скиния

, е била покривана с четири различни покривки: първата и вътрешна покривка, която се състояла от десет опони, е била от препреден висон, великолепно обшита с образи на херувими, и напъстрена със синьо, мораво и червено; тя е съставлявала красивия таван. Втората покривка, състояща се от единадесет опони, е била от козина; третата от овнешки очервени кожи, а четвъртата покривка или прикривалото от язовски кожи. Язовски кожи. По-горе казахме, че източната страна на

скиния

та не е била покрита с дъски, но е имала пет стълба от ситим; затова тя се е затваряла с богато-обшит закров, окачен на тези стълбове - Из. 26:36.
Такава е била отвън свещената

скиния

, която е била разделена на две отделения, посредством четири златообковани стълба от ситим, като стълбовете, които по-преди описахме, и два и половина лакти далеч един от друг; само че те са имали вместо медни сребърни подложки - Из. 26:32, 36:36. На тези стълбове е била окачена завеса, направена от същите вещества, от каквито е бил направен закровът на източната страна - Из. 26:31-33, 36:35; Евр. 9:3. Така вътрешността на

скиния

та е била подразделена, предполага се, на същите съразмерни части, както по-късно храмът, който бе саграден по нея. Две трети от дължината й, са били заети от първото отделение, (или Святото място), и една трета от второто, (или Светая светих), което ще рече, първото е било двадесет лакти дълго, десет широко, и десет високо, а последното, по десет лакти на всяка страна. За отбелязване е, че нито в Святото място, нито в Светая светих, е имало някакъв прозорец. Ето защо е било нужен светилник в отделението, където се е свещенодействало.

Скиния

та, която описахме по-горе, е стояла на отворено място, или продълговат двор, сто лакти дълъг и петдесет широк - Из. 27:18. Този двор е бил обиколен с медни стълбове, които са имали сребърни свърски, и са били по пет лакти далеч един от друг, по двадесет стълба на северната и южната страна и по десет на източната и западната. Стълбовете са стояли на медни подложки, и са били завързвани за медни колчета, забити в земята - Из. 38:10,17,20. Височината им е била вероятно пет лакти, защото всяка от завесите, които са били закачени за тях е била пет лакти висока - Из. 38:18. Тези завеси, които са представлявали един вид ограда около дворът, са били от бял препреден висон - Из. 27:9, 38:9,16, а на вратата към изток имало закров, направен от синьо, мораво и червено и препреден висон, с въжета, за да се вдига или сваля, когато свещениците влизали в дворът - Из. 27:16, 38:18. В този двор, е стоял олтарът на всеизгарянето и умивалницата. Този олтар е бил положен срещу дворните врата и вратата на

скиния

та, но по-близо до първите - Из. 40:6,29; умивалницата стояла между олтаря на всеизгарянето и вратата на

скиния

та - Из. 40:30. В дворът израилтяните принасяли приношенията, оброците и молитвите си.
Макар

скиния

та и да е стояла в дворът, нямаме причина да мислим, че тя е била в средата му. По-вероятно е пространството на източният край, да е било по петдесет лакти на длъжина и на ширина; и наистина, по-тясно място би било недостатъчно за работата, която щяла да се върши в него, и за хората, които са щели да присъствуват на богослужение. Да видим сега какво е съдържала

скиния

та.
В Святото място, където само свещенниците са имали право да влизат - Евр. 9:6, е имало три забележителни неща, или: златният олтар, трапезата за присъствените хлябове, и светилникът за светилата. Златният олтар бил положен в средата на светилището пред завесата - Из. 30:6-10, 40:26,27, и над него се кадило тамян всяка сутрин и вечер - Из. 30:7,8. Трапезата за присъствените хлябове, е стояла откъм северната страна на златния олтар, т.е. от дясната страна на свещеника като влизал - Из. 26:35, 40:22,23, а на южната страна на Святото място, е бил златният светилник - Из. 25:31-39. В Светая светих, където само първосвещенникът влизал веднъж в годината, стоял ковчегът покрит с очистилището и херувимите.
Употребеното за украшение на

скиния

та злато и сребро, се оценява на повече от 200,000 лири. Забележителната и великолепна сграда, която описахме, е била издигната в Синайската пустиня, в първият ден на първият месец, на втората година, след изходът на израилтяните от Египет - Из. 40:17. След издигането на

скиния

та, тя и нейните съдове били помазани със свят елей - Из. 40:9-11, и осветени с кръв - Из. 24:6-8; Евр. 9:21. Олтарът за всеизгарянията, се освещавал с жертви, които са се принасяли седем дни - Из. 29:37; богатите приноси, които през това време са принасяли князете на племената, са се употребявали за свещенодействието в светилището - Чис. 7гл.

Скиния

та е била построена така, че да може да се разглобява на части, когато е трябвало. Това е било необходимо, защото тя е била назначена за израилтяните през пътуването им из пустинята. Тя се е движела и спирала, според направлението на огненият и на облачният стълб. Колкото пъти израилтяните се местили, свещенниците са я разглобявали на части, които Левитите носили - Чис. 4гл. Навсякъде, където разполагали стан, тя се поставяла сред шатрите им, които се разпъвали във вид на четвероъгълник, всяко племе при хоругвата си, и на разтояние две хиляди лакти от

скиния

та, а Мойсей, Аарон, свещенниците и Левитите, се установявали близо около

скиния

та.
Не се знае докога е просъществувала

скиния

та. През завоюването на Ханаан, тя е стояла в Галгал - И.Н. 4:19, 10:43. След завоюването на тази страна, тя била поставена в Сило - И.Н. 18:1; 1Цар. 1:3. В 2Цар. 6:17 и в 1Лет. 15:1, се казва че Давид приготвил, и положил

скиния

в Ерусалим, заради ковчегът Господен, който по-напред стоял много време в Кириатиарим, а после в домът на Овид-едом - 1Лет. 13:6,14; 2Цар. 6:11,12. От 1Лет. 21:29, се вижда, че Мойсеевата

скиния

, е била още в Гаваон през онова време; от тук следва, че ковчегът е бил за дълго отделен от нея.

Скиния

та е била още в Гаваон през времето на Соломон, който принесъл жертвоприношенията пред нея - 2Лет. 1:3,13. По-нататък тя не се споменава; наистина казва се, че

скиния

та заедно с ковчегът била донесена в храма - 2Лет. 5:5, но тази

скиния

е била шатарът, в който ковчегът се държал в Сион, а не Мойсеевата

скиния

- 2Лет. 1:4, 5:2.

0 гласа
Библейски
Речник
Скиния