Библейски речник Пророци

Библейски речник - Избрете по първа буква:

Пророци

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
Пророци
Божии мъже, споменати най-вече в Стария Завет, който по боговдъхновение предсказваха бъдещи и тайни събития; и откриваха волята Божия относно текущи събития и длъжности; те бяха Божии посланици между човеците. Но тази дума има и по-обширно значение; така Аарон бе Мойсеев пророк - Из. 7:1, определен да предава на людете думите, които Мойсей приемаше от Бога; за свещените свирци се казва, че пророкуваха - 1Лет. 25:1; и според гръцкия обичай, Павел нарича поетът Арат, "техен пророк" - Тит 1:12. Св. Писание нарича

пророци

и хора самозванци, които се хвалеха с лъжливо вдъхновение. Понеже истинните

пророци

, когато се изпълваха със силата на Святия Дух, своевременно биваха пламенно и буйно възвълнувани, затова хора изпълнени с лукав дух, когато се обладаваха от подобно вълнение, се наричаха

пророци

. Саул, нападнат от зъл дух, "пророкува сред домът си" - 1Цар. 18:10. В Новия Завет, "

пророци

те" бяха хора, надарени със свръхестествени дарби, и стоящи по чин след апостолите. Те говореха, по боговдъхновение, за бъдещи събития, или изобщо, откриваха волята Божия, както в тълкуването на Св. Писание. Виж 1Кор. 11:4,5. 14:1-31. Така в Д.А. 13:1, се казва, че Юда и Сила бяха

пророци

; че в Антиохийската църква имаше

пророци

и учители, т. е. обществени наставници. Бог постави в църквата първо апостоли, после

пророци

- 1Кор. 12:28. и Еф. 2:20; Отк. 18:20; Д.А. 21:9.
Старозаветните

пророци

, бяха особени дейци на Йеова, въздигнати и изпратени, да подканят хората към длъжност, да изобличават грехът, да призовават към покаяние и поправление, да поучават царе, и произнасят Божиите присъди против народи - 4Цар. 17:13; Ер. 25:4. Те помагаха на свещениците и левитите да наставляват людете във вярата, най-вече в Израилевото царство, откъдето истинните свещеници Господни бяха се оттеглили - 4Цар. 4:23; и заедно с царете вземаха участие във всички мерки, които имаха за цел да всеят благочестието и добродетелта.

Пророци

те бяха смирени, самоотвержени, безстрашни хора - 4Цар. 1:8; Зах. 13:4; Мт. 3:4; далеч от всяко житейско удоволствие и наслаждение - 4Цар. 5:15; често гонени и убивани - Мт. 23:34-37; Як. 5:10; Евр. 11:32-38; но като свидетели за Бога, те имаха силно влияние. Неколцина се повикаха от ралото и говедата - 3Цар. 19:20; Ам. 7:14; Зах. 13:5. В Навиот, Ветил, Галгал, и Ерихон, бяха основани училища за

пророци

, първо споменати по времето на Самуил, в които млади се наставляваха във вярата, и подготвяха да ръководят богослужението - 1Цар. 10:5, 19:20; 4Цар. 2:3,5, 4:38. Много от "синовете на

пророци

те", възпитани в тези училища, станаха освен учители на вярата, и боговдъхновени

пророци

. Амос казва за себе си, че е изключение - Ам. 7:14,15. Св. Писание споменава и някои пророчици, като Мариам, Девора, Олда; а в Новия Завет, Анна, Елисавета, Мария, и четирите дъщери на Филип, се казва, че пророкуваха - Лк. 1:41,46, 2:36; Д.А. 21:9.

Пророци

те приемаха от Бога посланията си, във видения, изстъпления, и съновидения. Сравни Чис. 24:2-16; Й-л 2:28; Д.А. 10:11,12; Отк. 1:10-20. С тези откровения понякога Божеството се явяваше, а друг път те бяха просто надъхани в умът от Божия Дух. Посланията се връчваха на царе, князе, и свещеници, или на целия народ, писмено или устно по общите места; връчването на тези послания, често се придружаваше с чудеса, или със символични действия, които имаха за цел да ги тълкуват и подсилят - Ис. 20гл.; Ер. 7:2, 19гл.; Ез. 3:10.
В Стария Завет, се съдържат боговдъхновените писания само на шестнадесет Еврейски

пророци

; четирима от тях: Исая, Еремия, Езекил, и Данаил се наричат "Големи

пророци

", а другите дванадесет "Малки

пророци

". Има различни мнения за хронологическия ред на

пророци

те; по-надолу ние излагаме този, който се приема от повечето писатели. Всяко име е описано по-подробно другаде под особен член.
1. Йона, през царуването на Еровоам II, Израелския цар, което започва през 825г. Или през времето на Йоас, предшественикът на Еровоам II.
2. Йоил, под Озия, Юдовия цар, около 810г. преди Р.Х., преди Амос и Осия да се явят на сцената.
3. Амос, под Озия, Юдовия царя, и през последните дни на Еровоам II, Израилевия цар. 4. Осия, под Озия, Йотам, Ахаз, и Езекия, Юдови царе, и под Еровоам и приемниците му, Израилеви царе. От около 785 до 725г. преди Р.Х.
5. Исая, от последните дни на Озия, (758г. преди Р.Х.), до началото на Манасиевото царуване, (697г. преди Р.Х.).
6. Михей, под Йотам, Ахаз, и Езекия, Юдови царе. Йотам започна да царува в 758г. преди Р.Х., а Езекия умря в 697г. преди Р.Х. Така Михей и Исая бяха съвременници
7. Наум, в последната половина на Езекиевото царуване, и след Сенахиримовия поход. Между 710 и 700г. преди Р.Х.
8. Софония, в началото на Йосиевото царуване, и преди разорението на Ниневия. Около 630г. преди Р.Х.
9. Еремия, в тринадесетата година на Юдовия цар Йосия, (628г. преди Р.Х.). Той пророкуваше и на Селумово, Йоакимово, Ехониево, и Седекиево време, до превземането на Ерусалим от халдейците, (588г. преди Р.Х.). Предполага се, че той умрял две години след това събитие, в Египет.
10. Авакум, в Юда, в началото на Йоакимовото царуване, (около 610г. преди Р.Х.), и преди идването на Навуходоносор.
11. Авдий, по времето на падането на Ерусалим и пленяването на жителите му, (588г. преди Р.Х.), и преди опустошението на Едом.
12. Езекил, отведен като пленник във Вавилон с Ехония, Юдовия цар, (599г. преди Р.Х.). Той започна да пророкува около 595г. преди Р.Х.; и продължи под Навуходоносор, до след четиринадесет години след превземането на Ерусалим в 588г. преди Р.Х.
13. Даниил, заведен млад в Халдея, (606г. преди Р.Х.), в четвъртата година на Юдовия цар Йоаким. Той пророкуваше във Вавилон до края на плена, и вероятно свърши пророчествата си около 534г. преди Р.Х.
14. Агей, се върна от плена в 536г. преди Р.Х., и пророкуваше във втората година на Дарий Истаспов, (520г. преди Р.Х.).
15. Захария, Пророкуваше в Юдея едновременно с Агей, (520г. преди Р.Х.), и се вижда, че продължи след него да пророкува.
16. Малахия, се предполага, че е пророкувал около 416г. преди Р.Х., в края на Неемиевото управление в Ерусалим.
Христос, за когото всичките

пророци

свидетелствуваха - Лк. 24:27,44; Д.А. 10:43; 1Пет. 1:10,11, е великият Пророк на църквата си за всичките векове - Вт. 18:15-19; Д.А. 3:22-24. Сам, или чрез боговдъхновените си слуги, и чрез Духът си, Той е открил на всички вярващи в него всичко, което знаем за Бога и за безсмъртието.

0 гласа
Библейски
Речник
Пророци