Библейски речник Венадад

Библейски речник - Избрете по първа буква:

Венадад

, 2016-12-10 18:34:50 sanovnikat.com
Венадад
I. Сирийски цар в Дамаск, който се съюзил с Аса (Юдовия цар), да се бие против Вааса (Израилевия цар) - 3Цар. 15:18-22. Той опустошил една голяма част от Нефталим.
II. Син и наследник на предния. Две години поред събирал голяма войска и се биел против Ахаав (Израилевия цар). Той е разбит окончателно, чрез помощта на Йеова (Бога на планините и на полетата) - 3Цар. 20гл. Ахаав го пощадил, против заповедта на Бога, и му предложил условия за мир. Те както се вижда не били изпълнени, защото три години след това Ахаав подновил бойните действия и бил убит - 3Цар. 22гл. Около 9 години след това

Венадад

пак нападнал Израил, но пророк Елисей е употребен да осуети плановете му - 4Цар. 6:8-23. Но когато подновил още веднъж боя, той обсадил Самария и я опустошил окончателно чрез глад. Бог направил да стане внезапно смут между войската му през една нощ, и тя се разбягала - 4Цар. 6:17, 7:6; Пр. 28:1. Малко преди смъртта си,

Венадад

като се разболял изпратил Азаил да попита пророк Елисей, който бил по това време в Дамаск, какво ще бъде следствието на болестта му. Пророкът отговорил, че болестта не е смъртоносна, но че той ще умре, нещо което скоро се сбъднало, защото не се минало много време, и Азаил удушил господаря си в леглото му - 4Цар. 8:7-15.
III. Син на гореспоменатия Азаил. Баща му мъчил и притеснявал Израил, но той изгубил всичко, което баща му спечелил, понеже бе разбит 3 пъти от цар Йоаса - 4Цар. 13гл.

0 гласа
Библейски
Речник
Венадад